Стоях там в тъмнината,

а една болка бе обгърнала душата,

погледанах там в далечината,

и видях как губя отново мечтата.

Скрих сълзите, не исках да ги видиш,

не казах и думите - сърцето каза ще сгрешиш,

разума викаше - трябва да продължиш,

а душата ме попита - защо болката отново таиш?

Боли ме, знам това ще бъде края,

боли ме, защото трябва да го призная,

но знам че никога няма да те забравя,

а грешките от миналото не мога да поправя...

Събираше ни двама съдбата,

а живота пак ни разделя.

Никога не ще умре и спомена,

исках с теб, мечтите си да изживея!

Но ще се събудя утре, а тебе няма да те има,

част от мен ще умре... и не мога вече да я върна,

времето ще изтече и назад пак ще се обърна,

но къде ли ще сме тогава? - забравих те, да мога да отвърна!