Стопих се като сняг
във цветовете ти,
които, сякаш, никога
не съм познавал.
Сънувам твоят сън
и като прах се разпилявам
сутрин в слепия прозорец,
по който вчерашният дъжд
безмълвно е рисувал самотата ми.
Стопих се като пясък
между дланите ти;
стопих се като времето,
което, сякаш, никога
не съм познавал,
защото тази нощ
във слепия прозорец
видях душата ми
да те рисува.