Когато любовта ранена
прелее в твоята сълза,
аз ставам пролетна бреза –
разлиствам утрото в зелено.
Макар че сме докрай различни
и често, с думите-стрели,
убиваме добрия миг
и дълго раните си ближем,
аз пак, превърната във стон,
изпивам думите ти тръпни,
които в нощите безсънни
ми пращаш в стих. Или в писмо.