Заплака небето
сиво и тъжно,
есенни
сълзи отрони.

Кротко в тишината
стелят се думи,
трепетни
листи в душата.

Пътека дъждовна
двама ни слива
отново
с мисли тревожни.

През думи вървим,
дълъг е пътят,
на прага
вече е зима.

Изплака небето
нашите сълзи,
изтекли
в светло начало.

Нежно разстилат се
думи и чувства
в стихове
топли, есенни.