Сърцето ми във камък се превръща
замръзва като бучка непрозрачен лед
огледално в него душата се оглежда
върви си, то за теб е вече непотребно.

В скала гранитна превръща се, ронлива
канара готова в бездната да полети
и там в реката, тичаща лежерно долу
във водопад от несбъднати мечти да се потопи.

Сърцето ми е спряло, не се чува
живота в него вече не тупти
станало е на стъкло чупливо, бяло
камък кой пръв ще хвърли, за да го строши?