8:6 Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишницата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен. “Песен на песните”, Стар Завет

Разкъсана душата ми стене,
озъртам се – и глухо, и празно
самотата злобно нейде дебне

и търся погледът ти напразно.

И ето ме, в твоята крепост
щурмувана от толкова жени,
и гледай ти, каква нелепост
присмиваха ми се от все страни.

Но ти се усмихна и ме пусна,

невинно цвете в оазис бодлив,
като жрица, богиня изкусна
навлязох смело в храма боязлив.

Подир теб лаеха зли езици,
тъмно стана, като в чер комин,
превърнахме се на еретици,
на жертвената клада ще горим.

Няма да угасне, жадна клада
и всяка малка пръчка ще пращи
душата извисена и млада,
на всеки огън зъл ще устои.

Че твоята с моята е цяло,
дамгосвана, оплювана и зла,
но от вътре е най-чисто бяло,
възвишена, смирена и добра.