„В градината тиха, в среднощния час
                 със свойта китара пак пея ти аз.
                 В таз лунна нощ, мила, нима ти заспа?
                 Стани, събуди се, при мене ела!
                 Нощта за любов е, а не е за сън -
                 чуй страстно зове те китарният звън!\"

                 В градината тиха, всред нощния мрак
                 девойка пристигна при рицаря драг.
                 Замлъкна китарният звън отведнъж
                 и спря се дъхът на щастливия мъж,
                 в ушите му ангел небесен запя,
                 в сърцето му лудо кръвта закипя...

                 А горе луната зад облак се скри,
                 целувката нежна за да не смути.

                                               К.Костадинов