Ще дойдеш в тъмното. Като светулка.
Ще отвориш портата със трясък.
Ще събудиш тъжен присмехулник.
Ще ти се обиди. С нервен крясък.
Ще дойдеш късно. Късно през нощта.
Ще прибереш и роклята ми. В мрака
оставена, захвърлена пред моята врата.
И двете денонощно тебе чакали.
Ще погалиш и косите ми игриви,
притихнали върху възглавницата бяла.
Ще целунеш моите очи сънливи.
Ще бутнеш на часовника стрелката спряла.
И тихичко до мен ще постоиш.
Само присмехулникът ще се обажда.
А щом на изток се поизсветли,
ще си тръгнеш. Нали Денят се ражда.
И това е вече много нощи тъмни.
Идваш до леглото точно в полунощ.
И тръгваш, щом навън се съмне.
Сън си. Но си истински Живот.