Недей, не казвай нищо… Замълчи…
Ни дума, шепот, ни стенание
Не искам да пробуди в този миг
Съня сред нощното сияние.

Мълчи… Дочу ли тишината
Как с тихи длани те докосна?
Как спящото море, звездите, планината
Дариха те с прегръдка топла?

Дочу ли моите мисли потопени
В мълчание, в безплътна синева?
Крещящата ми обич преродена
В безмълвен дъх по твоята страна?

Видя ли? Няма нужда да говорим.
На нас ни трябва само тишина,
Едно небе, звезди красиви
И обич в тихите сърца.

Мълчи… Погледай щастието и простора,
Небесния безкрай в златисто осветен.
Една звезда достатъчно говори
За двама ни, за теб и мен.