Почакай! Моля ти се, спри!
Дари ме с твоята надежда –  
край мене тя да заблести,
по пътя тих да ме повежда

към онзи бряг – далечина,
останал нейде в тъмнината,
във който не изпитвам страх
от ударите на съдбата...

В замяна мога да ти дам
едно парченце – топла нежност.
То няма да ми трябва там,
в оная сива безметежност.

Сложи го в своята душа,
та по-голямо там да стане.
Недей да мислиш, че греша –
чрез теб духът ми ще въстане...

Ти, по-добре му помогни –
да свети в нощните покои,
да те предпазва от беди,
от лоши думи, от порои...

Дано във звездния ти час
бушува силното горене,
а пък попитат ли за нас –
спомни си кротко и за мене.