Тишина изпълни стаята позната,
времето - във минало се преоблече.
Самота почука плахо на вратата
и попита: \"Няма ли да го забравиш вече\"?
Прашни спомени танцуват по тавана.
Гледат ме, зловещо пак се смеят.
Искам да се скрия и заспивам под юргана,
но сънищата с \"Него\" пак белеят...
\"Колко още ще бълнуваш\"?
- часовникът ми разгневено се обади.
\"Той от теб не се вълнува!
Има друга вече - НЕ РАЗБРА ЛИ???\"
....
Моят дневник - стара, жълта страница затвори
и една сълза от мен последна се отрони...
16.11.12г.