Изливам душата в стиха си,

а болка от него струи,

докосвам те само в сънят си,

и спомени търся звезди.

Над нощите тъжни да греят,

останали с мен до зори,

животът и твой да огреят,

когато на теб дотежи.

Тогава търси ги във мрака,

далечните наши звезди...

Небето със мене заплака,

когато отиде си ти.