Бавно догаряща свещ,
в празната чаша спомени много.
На прозореца тъничък лед,
а в сърцето му черна отрова.

Къде отлетяха толкова дни
от този живот като лист прелистен.
Времето на никой не успя да прости
и от всички той остана единствен.

Дните му липсваха с приятели верни
и нощите на изгаряща страст.
Останаха само спомени светли
и старите снимки, потънали в прах.

Затвори очи и в песента се заслуша,
и сякаш за миг се върна пак там.
От мъка и старост му беше до гуша,
усили докрай и пак си наля.

Песента го пренесе години назад,
в нощта, в която я срещна.
Всичко започна в един мъничък град,
във вечер тъй страстна и грешна.

Беше отново с приятели стари,
и пееха пак до зори.
И до ден днешен не успя да забрави
красотата на онези очи.

Стоеше замислен, загледан навън,
и във всяка снежинка виждаше нея.
Докосва я нежно във всеки свой сън,
копнееше пак в едно да се слеят.

И потънал в спомени разни,
дори не усети дъха на смъртта.
Тя го застигна с мелодия стара,
усмихнат и с чаша в ръка