Разхождайки се по пътека
бяла
се сещам аз за лика ти
светъл.
Но нима онази нощ
е отлетяла
и нима целувките ни бяха
пепел?

Безсмислено е да се питам
за това,
ала явно заслужавам
в таз пустош
да съм тук,сега сама.
Как искам да върна
времето назад.
И колко искам пак да съм
със теб.
Ти бе за мен един мил
непознат.
А аз май бях за теб просто
една под ред...

Дали ме омагьоса
или само ме омая?
Не знам.
Но внимавай да не се ядосам
и да не мога да се осъзная.

Тогава ще извърша нещо,
за което
сигурно ще съжалявам,
но знай,
че ми е продиктувано от сърцето
и че може и да прекалявам.

Ала явно ще трябва
да загърбя
тези мои странни чувства,
защото едва ли ще те преобърна,
за да мога някога пак
да те почувствам.