Спомен, прекрасен
си ми ти и
всеки ден огряваш
моите мечти!
Ти си най-красивият ми спомен,
би искала отново да те видя
да те погаля, да бъда до теб сега,
но остава само спомена,
в сърцето мое!
Исках да бъда част от теб!
Когато спомена отново
надделее бликат парещи,
сълзи, защото неосъществими са моите мечти!
Обичах те, а ти дори и не разбра,
че за теб давах света си свои и
отново не беше мои,
само болката от спомена остави,
във мен да лази!
Ти!