Стоя сама на прага на безкрая,
опитвам... мъча се да разбера
защо постъпи с мен така накрая
и не мога в главата си да го побера.

Живота си цветен прелиствам
като албумчето със детските мечти.
Защо остави ме, да разбера опитвам,
и щастливия край така промени.

До вчера бяхме неразделни двама,
живота и мечтите си деляхме,
но сега живота ми превръща се във драма,
а толкова щастливи с тебе бяхме!

Безкрайно лутам се в мечтите,
като звездите безбройни и красиви,
погледът замъгляват ми сълзите,
а вятърът играе с косите ми диви.

До вчера всичко беше идеално,
мечтите си щяхме да осъществим,
а сега, колкото и да звучи банално,
Съдбата реши да се разделим!

Какво се случи и до днес не зная.
Защо мечтите не можахме да осъществим?
И ето ме все още на прага на безкрая
стоя сама на таз любов със спомена непоклатим!