Silviya_Markela & CAMCOH

Ветре, приюти ме в съня си,
нека споделя мечтите ти
сетне нека ти разкажа своите,
нека общ да е сънят ни.

Откога сънувам, че си тук
и че поривите ми са вече твои...
В косите ти ще спра, без звук
и ще сънувам сънища безброй...

Ще те прегърна силно
и с сърце до моето сърце,
претворени в едно,
ще се изгубим във небето.

Небето бе безкрайно пусто,
когато вечно обикалях сам...
Сега ще стане наше русло,
звездите ще ни светят там.

Ще се скрием зад дъгата
и ще творим вълшебства,
и останали без дъх в душата,
ще се събудим с усмивка.

Дуетът е писан в края на 2009г.