Държа лицето ти във длани и треперя.
В очите ти потъвам, синева без край!
Докосвам устните ти с устни и се моля,
да няма край, нека няма край.

Така се случват чудесата,
в хармонията между нас, в тишината.
Чета във теб, четеш във мен,
мигове завършени, изпълнени, богати.

Не ме оставяй да си тръгна още,
нека те погледам пак любов,
след тебе нищо няма да е същото,
ще те търся във всеки бъдещ ден живот.

Ще те търся в невинен лъч, погалил лицето ми,
във всяко камъче под мойте нозе,
ще чувствам ясно колко са осиротели дните ми,
дочуя ли топъл смях, напомнящ за теб.