Спиш, Любими, косите ти са топли и сънливи; ако ги погаля, те ще се прозеят, ще ме отведат в цветните си сънища, страни, в златните си замъци, гори от люляк, при въжените люлки с цвят на пролет. Спиш, Любими и ръцете ти са бели, както бял покоят по лицето ти чертае някаква усмивка лека и сънуваш и летиш и си толкова красив, колкото декември вън е чист, дъждовен, под прозореца ридае. Спиш, Любими, но Смъртта едва ли би се трогнала от русите ти мигли. Бавно ще се наведе, дъха ти ще изпие. Челото ти със студени длани ще допре… Ти и Аз, Любими… Не е нищо тихо тук и безопасно; и тихият уют и тихият следобед, лъжа са някаква, лъжа, жестока, празна сладостна ЛЪЖА.