Закъснява много влакът.
Що ли случва се сега?
Пак ме кара да го чакам,
на перона, в самота.
Релсите мълчат смутени
и семафорът заспа,
в лятна дрямка, уморено,
вятърът съвсем замря.
Даже цветето посърна,
що откъснах от душа.
И печално, и кахърно,
то заклюма със глава.
Изведнъж, из зад завоя,
чух да тракат колела.
С песен наруши покоя,
влакът \"Влюбени сърца\".
Тя, усмивката разцъфна,
заблестяха сто слънца,
гарата за миг превърна,
в спирка \"Рай\" на любовта.