Не искам друг да ме спасява
и да събира мойте грешки.
Не искам да се вдига врява,
че \"да грешим е по човешки.\"
Ровя с длани във пръстта
и в сребърния свещник на небето.
Не ме устройва мисълта,
че на земята всичко е прието.
Не онази блудница, гола, непризната,
разпиляла мимолетни пеперуди
и набързо хванала гората,
за да яхне вихрогоните си луди -
една любов, добра и търпелива,
която ни бере като цветя,
донесена от вятъра, от старата му грива,
спасила би ме тя и само тя.
Една любов, всички други надживяла,
мълчалива, в сърцето ми да влиза.
На истината аромата си отдала,
без гирлянди, само в бялата си риза.
Спасила би ме тя и само тя.