Не е изминала година
ликът красив откак съзрях -
по-скъпа става ми Галина,
а звучният й ведър смях

кънти в душата ми ранима,
цъфти усмивката пред мен -
тя с боговете е сравнима!
От красотата вдъхновен

стихът ми лее песен жива
и странни звуци на Шопен
в поточен ромол се преливат.

В копнеж минават ден след ден,
любов нощите ми не скриват
и аз заспивам подмладен!