Вдигаш вежди и гледаш учудено,
но на дните по дирята стръмна
ти си моето ехо, събудено
в пещерата на мислите тъмни;

ти си моята същност сънувана,
ти си моето продължение...
Днес празнуваш!
Защо ми се струва,
че празнува най-светлото в мене?

Ти си флейтата с тонове ласкави
и цигулка със струни от злато,
ти си моята рима най-бляскава,
ти си просто Жената, която...

И какво, че стареем и двамата,
че душата у нас побелява,
че горчи на живота измамата
и че толкова малко остава?

Като стар цигулар сред сватбарите,
като стар музикант под фенера,
знам: най-скъпи цигулки са старите
“Страдивари”, “Амати”, “Гварнери”...

Времена и пространства пребродили,
на годините знаем цената –
ти си тихата бяла мелодия
върху старите струни от злато.

Но си спомняй за простата истина,
преосмисляйки нашето “вчера”:
свирят само големи артисти
на “Амати” и на “Гварнери”...

Днес е празник и празнична – датата.
Днес празнувай! Какво че сме стари?
На живота ни стихва кантатата,
като соло на “Срадивари”...