Снощи те сънувах.

Седяхме на нашата маса.

В очите ти пак бе изплувала

онази любима гримаса.

В ръцете ти самотуваше

неподареното цвете,

дето толкова много искаше

да поникне в сърцето ми.

Снощи те сънувах.

Искаше да ми кажеш

онази думичка неиздумана,

която тихичко плачеше.

Косите ти леко потръпваха

от ласките недогалени.

Как молеше само Господ

да събуди по-скоро зората.