Гледам снимката ти увехтяла,
намачкана и избледняла.
Познатите черти ме връщат
в спомена за безгрижните дни.

Летяхме в облаците с теб,
звездите искахме да преброим,
от пясък замъци строяхме
и всеки ден с мечти живяхме.

Край планински ручей
се заклехме,
нашите влюбени сърца,
да сплетем във венец
от ароматни цветя.

Но съдбата друго реши
и нашите мечти на две раздели,
всеки пое на различни страни.
Само споменът остави
за нашите мечти,
и увехтяла снимка
от щастливите ни дни.