Тази вечер вали.Като вчера.И пак ме спохождат такива сълзи,дето знаеш,че няма защо да текат,но не искаш да спрат...
И дали някой ден ще се случи,незнайно кога пак онази велика любов,пак протегната силна и нежна ръка...
И дали ще откриеш щастливи очи в огледалото,дето сега тъжен спомен навява портретът на мъж от отсрещната бяла стена.Пак вали.Да вали!Да не спира и миг.Как прозрачна е тази тъга!Колко прозрачна е тази тъга!Колко болка,невинност и чистота...
Смисъла е в дъжда...