StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,105
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,517
   Точки: 2,649,673
   Съобщения: 153,539
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,760

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Смъртта помолих

Старото дърво
към небето е протегнало
умиращите свои клони.
Дъждът вали
и с живителна влага
дарява корена му.
И на пролет листата
пак ще се разлистят,
защото дървото
не е готово за смъртта...
Смъртта помолих
да ме вземе,
защото ти не искаш
да си с мене
и да ме даряваш със живот...
И протегна тя към мене
своя бял покров.
Пови ме
със своята бяла тишина.
Седем часа животът ми
се бори със смъртта...
И пак съм жива
дъждът изми лицето ми...
И пак те чакам,
към теб изпращам своя зов:
Със мен бъди във тоз живот!
Макар и малко да остава-
До мен бъди! 
Очите ми след смъртта ми затвори...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2019-11-26
прочитания: 28
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход