“До гроба ти отъпкана пътека води”..., но аз не ще го посетя и цвете няма да оставя, обидата ти няма да простя.

Да, знам ще дойде ден, когато при теб ще легна в пръстта – макар че спомена за теб ми е по-скъп от злато, сега аз виждам смисъл само в смъртта.

Ти знаеше добре, че те обичам и хубаво с мен си поигра, остави ме в любов да ти се вричам, а после с жестокост устрема ми спря.

Аз моля да гориш в Ада, в огъня, в който аз горях. Погуби ти душата млада превърна тялото ми в прах.