Изстива жадността на длани,
нестигнали на допирa греха,
изтичат чувства от илюзии застлани,
родили болката на самота...
Умира ласката в смълчани длани,
(искри в кристали есенна слана)
треперещи от студ, попарени, събрали
разкъсваща, мъчителна тъга...