Случване

Ще преживея зимата. Ще продължа да обичам .

Мълчаливо.

Ако не дочакам случването, или то

не дочака мен.?

Ще мога ли да нарека това неслучване

загуба на време, без да прозвучи егоистично?

Или ако някога се окаже никога?

Ще значи ли, че съм жената на

обречените каузи?

Или моето някога  ме чака някъде другаде?

Носи ми прегръдки и звезден прах.

Понякога надеждите могат да са токсични.

Едно чакай ме  стига понякога.

Главата ми лежи в неговия скут.

Гилотинирана от всякакви мисли.

В ръцете му ставам любов.

И мириша на обичане.

Тони Тодорова

Ellan