Есенен ден като всички останали -
потънал в мъгла и окъпан в дъжда.
Ден сив студен и рутинен,
ден скучен и носещ тъга...

Оглеждам се в цветните витрини
без да откривам шарения свят,
без да се вглеждам в уморените,
забързани в делника лица...

Случайно, както винаги се случва,
случаен лъч се отрази в мен,
случаен поглед озари душата
и срещата случайна подари.

Усмихнахме се уморено
и трепетно протегнахме ръце-
за пристан молеха сърцата,
но устните ни казаха: 'Здравей!'.

Животът беше набраздил
лицата и телата, може би,
но мъничка искрица нежност
в очите ни даряваше звезди.

Есенен ден НЕ като всички останали,
есенен ден с красив листопад,
ден за спомени, ден за омая,
ден поръсен с безброй цветове!

Запазвам този ден в сърцето си -
за много дни да ми дарява мир
и да нашепва с есенния вятър
за миналите пъстри дни!