Добър вечер, приятелю стари,
случайна среща днес ни събра.
Излекува ли времето нашите рани,
или в сандък за спомен то ги прибра?
Как преброди по земната шир,
щастлив ли беше, че си тръгна?
Остави ми някога един спомен мил
и надежда за твоето сбъдване.
В тази стара, унила вечер,
ненадейно видях те във бара.
С тъга защо си облечен,
не остана ли мъничко вяра?
Не повярва и тогава във феи,
във сбъднати земни дихания.
Не вярвай и сега. Недей, недей.
Просто среща. Напълно случайна.
Често молех нощта да те видя,
и при всяка мечта нещо ставаше.
Не мога, просто не мога да крия,
колко много и лудо ми липсваше.
По тялото ми остана дъха ти,
неизказани истини, навярно лъжи.
И в кошмари се будех в съня си,
и мечтаех до мене да спиш.
И в ръката държа още роза,
червена, ала от дните изсъхнала.
По паважите разхождам се боса,
чак до утрото, чак до разсъмване.
Във надежда нейде да видя,
теб, макар от далеч. За секунда.
От хората често се криех,
и май ме мислеха дори за луда.
А днес си тук, съвсем случайно,
без да те моля, ти си дошъл.
Някой спомен те върна навярно,
там, където със мене си щял
да нарамиш небето на своите плещи,
за да кажеш, че мен си обичал.
Там, където във нощи горещи,
моята душа с любов си разсъбличал.
В старият бар. Да, още е тук.
И музиката пак си е същата.
Май се върнахме с тебе напук,
с онази страст, присъщата
на влюбени деца. Или сираци
днес се лутат в душите ни.
Превзели сърцата ни призраци,
днес ни срешат. Не питаме.
Нека пием за тази среща случайна,
нека пием за старите дни.
Защото утре, утре навярно,
пак ще съм друга и друг ще си ти.
Но разбрах, че нещо е липсвало,
за да бъдем далечни сега.
И навярно било ни е писано
да се срещнем днес във съня.