За кой ли път убивам тишината
със думи искам аз да я сразя.
Да плаче тя, а аз да съм крилата,
и на крила до теб да прелетя.

За кой ли път във синьото на мрака
съзирам малки, светли петънца.
Където сгушена цял век ме чака
от тебе подарената тъга.

За кой ли път? Звездите онемяха
потулени във облаци от страст.
Останаха под миглената стряха
очите ти и моите във тях.