Танцува залезът с изящна нежност,
нощта сластно извива снага,
звездите ронят капчици  копнежност,
аз с обич срещам твоята ръка.
Отвъд пределите на всяка тленност
любовни клетви пишем си в снега,
изчезват в миг, отеква в нас безбрежност
потоци два, прегръщат се в река.
В омаята на влюбена вълшебност
се губя в теб, като дете в гора,
и води ме най-простата потребност
душата да се слее със душа...