(Silviya_Markela & CAMCOH)
Умори ме от целувки, умори -
с тях ми носиш истинска наслада;
после дълго с дланите си ме гали -
цяла нощ ще искам да сме двама.
Умори ме от прегръдки, умори -
с тях ми носиш сладостна забрава;
после дълго със дъха си ми шепти -
цяла нощ в нега ще се стопявам.
Събери ме в дланите си, събери,
от звездите във очите ти се раждам;
а косите ти ухаят на мечти
и само там душата си показвам.
Прилепи се в тялото ми, прилепи,
от огъня в кръвта ти вяра взимам;
в прегръдката си нежна ме стопли,
че само там сърцето си разтварям.
Измисли ме, като приказка ме измисли -
понеже истинският свят е много тесен;
а в съня си ще се слея с теб, нали
и ще създаваме вселени като песен.
Съюзи се със духа ми, съюзи -
смъртта в двубой ще срещнем;
не е достатъчен един живот,
безброй ще са ни нужни още.