Следа…

Автор: pavli, 29 май 2010 г. в 07:24 ч.

прочити: 3257

Парченцата мълчания в сърцето
усещане за цялост ми напомнят…
И радост – чувството, което
покълва и ме вдига в безтегловност –
разсипвам сред гальовните ти пръсти…
И от възторг съм сякаш недокосната!

© Павлина Петрова