Вратата вече се затвори... остана лепкав, плътен мрак.

„Живот\" във минало изричам, а бъдещето ми е враг;

в душата - пустош, във гърдите - агонизиращо сърце...

Изгубен в мрака, пътят търся... с треперещи ръце.

Вратата вече се затвори... Сега гримът ни е свален...

Да можехме да се погледнем без погледите да сведем....

Или пък да си кажем всичко, дълбоко скътано във нас...

За миг да върнем топлината сред виещия мраз....

Пред мене - мрачна неизвестност, а зад гърба ми е потоп

и във безпътие орисан, на страховете си съм роб;

приятел ми е самотата, а болката - заслужен дан...

Изгубих вяра, всичко свято...  и себе си не знам.

Сега съм въглен в шепа пепел, останки тленни от пожар,

до вчера - по  детински жизнен, а днес съм  пораженски стар...

Опротивялата насъщност отричам... тръгвам бавно сам

към залеза...  

                            Нощта се спуска...  

                                                                  Ще те очаквам там...