Всяка вечер щом видя луната
ме докосват сребристи лъчи,
нежен звук се топи в тишината -
все едно, че до мене си ти.

А когато заплаче небето
и поръсят ме капчици дъжд
виждам как си отиваш. И ето -
пак оставам сама изведнъж.

20.09.2002г.