uFeel.me
След теб
Автор: Amenscha,  19 май 2010 г. в 23:08 ч.
прочити: 355
Тихо в моята душа
тъмна сянка се промъква
и във тази тишина
тя започва черна жътва.
 
Жъне спомени, мечти,
нищо живо не остава,
само пепел и сълзи,
болка-палеща жарава.
 
Сянката, нима си ти?
По-добре да тръгваш вече.
Тихо, кротко си иди,
че те чака път далечен.
 
Сред отломките след теб
мога ли да се изправя?
Как да продължа напред?
Мога ли да те забравя?
 
Ще опитам, но сега
черен дъжд вали във мене
сред воали от тъга,
ще прекарам много време.
 
Хайде, тръгвай си! Върви!
Вече нищо не остана!
Пепелища, руини....
И душа–огромна рана.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me