... И след дима на третата цигара

макар след клетва, спомням си за теб,

с тъга в душата, със сълзи в очите си мисля:

" От мен ти вече си така далеч! "

На вън е мрачна нощ... но ясна, или тъмна,

за мен е все едно, щом тъмно е в/ъв/ моята душа...

Разхождайки се по перваза на живота,

аз пак реших, че няма да умра.

Ще слушам всички клюки, подигравки,

ще се усмихвам, сякаш всичко е шега,

за тебе много рядко ще си спомням

и винаги ще бъда с гордо вдигната глава.

Недей да мислиш, че не мога да го сторя,

ти сам ми каза, че е възможно всичко на света

и аз реших, че мога да живея

тъй както съм живяла до сега - сама.

На фаса както винаги е твойта буква,

дано я скрие някога дима...

Дали съм влюбена? Аз те обичам...

и ми тежи, че случи се... така.

Не мога от живота да те пазя,

дори това на мене ти го обеща...

Ще бъда ли веднъж по- силна?

Ще се опитам този път да устоя.

Тук някъде изкряква кукумявка

и друга отговаря и край мен,

понякога и те са тъй нещастни,

нали си мислят всички, че им носят зло.

На мене всичко вече ми е безразлично,

дори и крясъка след който казват идва смърт, или беда,

бедите те са много и от тях не се страхувам,

а за смъртта : тъй много ми е неизвестна тя.

Сама съм. Обичайно... Смешно...

Останала край мене броди мисълта,

реших да си втълпя, че съм щастлива

и да закрача смело с/ъс/ усмивка на уста.

Така е трудно, аз обаче вярвам,

че ще успея, както ти успя,

от твоето присъствие научих много,

макар че беззащитна чувствам се сега.

И ще закрача пак из улиците шумни,

ще ми се смеят разни погледи, но аз ще им обръщам гръб,

ще бъда както никога студена,

и горда, и уверена... ще скрия моята продажна скръб.

Ще се получи много глупаво, защото

все някъде, сред общата тълпа,

ще срещна някога и твоя образ

и без да искам, без да мисля, ще се спра.

И зная ти какво ще кажеш,

ще се усмихнеш, аз ще прочета тъга,

и както винаги без думи

ще ти простя. Нали така?

И после пак ще звънне телефона

след нощното предаване на "Хоризонт",

ще чуя твоя глас и ще призная,

че в нищо не намерих стойност в/ъв/ живота си след теб.

Ще тръгнем после смешно горди,

аз виждам бъдещето, но без тебе е мъгла,

но все пак тежко ми е днес защото,

кому бе нужно да се случва всичко това?

А до тогава, рядко ще се смея,

сама ще бъда в нашия измислен свят,

не ще ме пари с любовта съдбата,

защото вече не съм доверчива и добра.

Аз зная ще се върнеш, но не заслужаваш днес за теб да мисля,

и все пак обещавам ще простя,

не знам обаче ще призная ли, че аз без тебе

съм по-спокойна, та дори сама!

17.11.1987