Славно лято отминава

като безнадежден влак:

малко сълзи, и в жарава,

спомени над житен злак.

Малко стръкче, много песни,

по анонс, в звезди заснет -

и по пътища нелесни

скита „вятърът - поет”.

Заедно свещенодействат

там сред изкласила ръж,

със ръкойка и със песен

са превили морен кръст!

И видях ги да отмарят

с Юлия, Марина - в зной,

отърколили се славно,

на Емил в плодовити рой!