чакам те между блоковете на мракакойто вони непоносимо наоколочакам да свършиш изчисленията на миналотода го забравиш и заровиш в гробищатас усмивка да те видя желая повече от всякога –един кървав пастелен сърпнякъде под носа ти да идва към меннощта е правена в епруветканощта е беззащитно малко момиче като тебнощта има много звезди а ти имаш луничкии двете сте хладни към мен когато мълчаслънцето отваря в 6:35ти идваш заставаш до мен и мълчишсега сърпът под носа ти е нацупенсега луничките ти греят на мястото сисега стоим двамата мълчаливоа аз чакам нощта