Във сивостайният ти дом

Налепям шарени тапети.

Със цвят на слънце в чаша ром,

А ти дори не ме усети.

Край мене жадните стени,

Поемат капчици лепило

Звезди рисувам, и луни

С невидимо на цвят мастило.

А въздухът е някак чист.

Безмебелен и безпризорен.

В ръцете нов, поемам лист,

Прозорецът-за теб отворен.

И къщата-като циклоп,
с едно око проблясва в мрака

И нека тоз фотонен сноп,

Да бъде знак, че аз те чакам.