Влюбена в ранното утро
от клепките свалям съня,
вливам се в трепет на чувство
и като струна на арфа звъня...
Полека отварям в усмивка очите,
водопади мисли от мойте недра,
дори и от тебе, в които аз скрих те,
се изливат в лъчи, в светлина...
Ръка протягам и с обич погалвам
силуета странен на твойта душа,
целувам те, с нежност безкрайна,
прекрасен с теб ми започва деня.