Скитнице-новолунице пак ли изгря,
пак ли тревоги в мене разпали,
със своето бледо лице гледаш ме и не мога да спя,
любовта в сърцето ми клето подпали.

Не те искам, върви си, пощади ме сега
и не ми се сърди, имам вяра в тебе,
но връщаш спомени, от които боли
и то от изминало, позабравено време.

Знам, ще отмине и ще отболи,
но кога, сега съм изтъкана от рани,
очите ронят сълзи, морето шуми,
а любимия ми вече до мене го няма.

Съдбата така пожела, Скитнице, да съм сама
и само ти, Новолунице, да ме надничаш,
прати ми забрава, че не мога вечер вече да спя,
искам всичко в съня да ми остане, нищо не искам да зная.