uFeel.me
Скитник
Автор: leila,  6 ноември 2005 г. в 00:00 ч.
прочити: 517
Престани така да гледаш,
няма спирка,няма влак,
ти си само пътник страдащ,
търсещ своя малък бряг.
Ровиш в пепел сива и прозрачна
молиш се за малко светлина,
но не виждаш-времето е мрачно
няма вече плачеща душа.
Кал е, буря вън се вие
и ми носи тъжни ветрове,
но и дъжд сълзите ти не ще отмие,
ти в пустиня си море.
Тичай! Мислиш, че си силен?
Празен си от вътре, даже кух
тичай,пак ли си угрижен,
без да искам стъпките ти чух.......

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me