И до тази земя ухо долепила,
чувам твоите бесни галопи...
Двете Мечки стоят нависоко. Ухилени.
Предвещават в сърцата разкопки...
Вее залезът в пазвата Вечната жад,
а сънят ми скиталец е буден...
Див жребец не краде ни един конекрад,
само вятър пришпорва залудо...
А когато привечер отпива вода,
той Луната изпива до дъно...
И е цял от копнеж и е късче тъга,
пада ничком, но крак не прегъва...
И го мъката гризе - зоб подир зоб,
много ниви ожънал в сполука...
Не, не спирай напразно край пресния гроб...
Стръкче лимец съм... Още съм Тука...