Аз не скитах дълго за да те намеря.
Не се лутах сляпо в сложен лабиринт.
Нещо вътре в мене сякаш потрепери,
щом отворих смело твоя светъл линк.

И запазих този огневиден спомен,
да ме топли в зима, вятър и мъгли.
Всеки жест и поглед в онзи миг преломен,
който прикова ме и ме възкреси.

Аз не скитах дълго за да те намеря.
Изгревно във мене  любовта узря,
вдъхнала куража в моя избор верен,
дните ми понесла със сияен впряг.
Радостина Драгоева 29 май 2012 г.