Симфония на лятото

  Не ме оставяй мое свидно лято,

не ме обричай пак във тъмнина.

Очите ми ще стенат безпощадно

и без теб от студ отново ще умра.

Не искам вече дългите ръкави

и къси дни във здрача на нощта.

Моля се за още ден надежда,

за утрото окъпано в жарта.

Не искам вятър в мокрите си нощи,

страшни копия в небесна синева.

А летен ден, откраднал огън още,

животворен извор в мрака на света.

Стопли ме с дъх на лято и светулки,

с аромат на диня, плаж и светлини.

Звукът на лятна чувствена цигулка

е стръкче обич в приказните дни.

Страст и огън, радост, светлина—

пулсиращ стон сред зъзнещия мрак.

В една човешка длан ще събера,

всеки миг от жадния ни бряг.

Жарко слънце с цвят на течно злато,

обгърнало земята като рай,

е сбъднат миг от моето синьо лято,

напоено с обич в светлия безкрай!

04. 08. 2011 г.