Странните вечери, странните дни
в тихо облечени, оставят следи.
Два силуета, ръка във ръка,
безкрайните улици, наш е света.
Нежна усмивка, стонове два
тихо преливат се в двойна тъга...
Погледи блясват, настръхва плътта,
души неспокойни, прелети в една.
Идилия пълна, а после тъга,
два силуета, ръка във ръка...
Мигове вечни тях окова,
проронват се думи, изтича сълза.
Разделят се двама, дали е така?
Два силуета, ръка във ръка...